Victoria and Albert Museum
Един от първите български образци, които постъпват в колекцията на Victoria and Albert Museum е една обеца. Тя е сребърна, с позлата и декорирана с коралови мъниста.
Обецата (https://collections.vam.ac.uk/item/O146987/earring-unknown/) е тип халка, с декоративна част, прикрепена отпред. Висулката е оформена като лъчевиден полукръг с централно коралово мънисто, горе при пантичката също две коралови мъниста.
Обецата е закупена за шест шилинга (за чифт) по време на Лондонското изложение през 1872 г.
По време на Изложението е закупена за 15 шилинга и един прочелник от Преслав(https://collections.vam.ac.uk/item/O147016/diadem-unknown/). Накитът за чело се състои от 13 шарнирно закрепени плаки с декоративно отлети перфорирани върхове с редуващ се мотив. Всички те са украсени със синя паста.
На Изложението са представени технологични и занаятчийски иновации, фотографии и произведения на изящното изкуство. Етикетите на всяка страна – изложител притежават цветно кодиране, за де идентифицира лесно произхода на експонатите. Съставен е специален каталог на изящните изкуства(https://archive.org/details/londoninternatio00lond_0).
На Лондонското изложение 1872 г. , водена от икономически, имиджни и геополотически цели, участва Османската империя. Това е време, в което се реализират реформите (Танзимат), когато империята се стреми към модернизация и интеграция в Европа. А българските производители участват в рамките на Османския павилион. Занаятчиите, чиито стоки са изложени, остават анонимни, тъй като в Каталога са вписани като „производители от Дунавския вилает“ или „продукт от Филипопол“. А възрожденската преса в Букурещ и Цариград пропагандира представянето на български стоки в Лондон като трибуна на българската нация.
Наградите са присъдени на Империята, но в списъците на наградените изложители има упоменати имена на производители и селища на произход. Наградени са котленски и чипровски килими, аби и шаяци от Копривщица и Габрово и българско розово масло.