За първи път у нас се проведе културен маршрут, посветен на „Легендарните места на България“
Вихра Баева, ИЕФЕМ – БАН
От 10 до 14 юли 2024 г. се проведе нов културен маршрут под надслов „Легендарните места на България – Старопланински легенди“, предназначен за чуждестранни студенти българисти. Маршрутът е създаден от доц. д-р Вихра Баева и доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, а подзаглавието е реверанс към българския класик Йордан Йовков. Пътуването, в което участваха студенти от Сърбия, Полша и Украйна, започна от Ловеч, премина през Троян, Троянския манастир, Габрово и Боженци и завърши в старата столица на България Велико Търново.
Във фокуса на маршрута бяха като емблематични за България, така и слабо известни места, свързани с предания и легенди от различни периоди: храмове, крепости, мостове, чешми, паметници, интересни сгради и други знакови места. Разказите очертаха фигурите на забележителни личности, чиито биографии се разгръщат на границата между историческото и легендарното: майстор Кольо Фичето, заложил главата си под моста на Бяла; дядо Миньо от Габрово, носил обувките си в ръка, за да не се износват, но дарил огромни суми „на ползу роду“, „личният приятел на Чърчил“ Пенчо Семов, построил кораб в гората край Габрово; болярката Божана, довела деветимата си сина в дебрите на Балкана, за да създадат ново селище след падането на Търново под османска власт, последният български цар Иван Шишман с неговите изчезнали съкровища и сбъднати пророчества и много други.
Младежите се запознаха и с редица традиционни занаяти, сред които характерното за района на Троян грънчарство. Те не само разгледаха в музея образци на керамика от различни епохи, но имаха възможност да се запознаят със съвременен майстор грънчар и сами да изработят под негово ръководство свои произведения. Научиха много анекдоти за прословутата габровска пестеливост, трогателни любовни истории, като тази на троянската „Вила Ванна“ и чешмата „Бяла Анаста“ край Ловеч, както и разкази за чудеса, свързани с Троянската света обител и „Вонещата вода“ край Габрово.
Мнозина разказвачи създадоха с общи усилия пъстрата палитра от предания и легенди. Сред тях бяха музейни специалисти и екскурзоводи от Регионален исторически музей – Ловеч, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства –Троян, Дома на хумора и сатирата – Габрово, Музей към архитектурно-исторически резерват „Боженци“ и Регионален исторически музей – Велико Търново. Включиха се също и майсторът на традиционна троянска керамика Румен Георгиев, архимандрит Стефан от Троянския манастир „Успение
Богородично“ и служители от Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести (сградата, известна сред габровци като „Парахода“). Не на последно място, участваха и водещите маршрута, доц. Баева и доц. Тончева, които споделиха с младите хора резултати от дългогодишните си научни изследвания.
Един от участниците, Сърджан Тодоров от Сърбия написа след края на пътуването: „Тъй като никога досега не съм бил в Северна България, тази програма ми помогна да преживея и усетя прекрасното културно наследство от този регион, който може да се счита за исторически център на българската история и държавност. Изключително съм благодарен на БАН, на доц. Вихра Баева, доц. Веселка Тончева и на всички други, които проектираха, подкрепиха и реализираха тази изключителна програма и бих препоръчал на всички да кандидатстват за участие през следващите години.“
