Български фолклор: традиционни и съвременни аспекти

Курсът представя фолклористиката като наука със собствена специфика, подходи и инструментариум и представя в обобщен вид основния корпус от знания за българския фолклор, натрупани през близо 150-годишната история на тази дисциплина у нас. Дискутират се различните концепции за фолклора и се очертават основните му характеристики, които го отличават от други културни системи. Проследява се конституирането на фолклористиката като наука в международен и български контекст и се разглежда мястото ѝ в полето на хуманитарните и социалните науки. Участиците се запознават с календарната и семейната обредност по българските земи като естествена среда на създаване и функциониране на фолклорните форми и с типологията на словесния фолклор: песни, приказки, неприказна проза и кратки жанрове, както и с някои от основните фолклорни персонажи. Разглежда се взаимодействието между християнство и фолклор. Обсъжда се спецификата на фолклорното мислене и светоусещане, отражението му в различните сфери на човешка дейност и възможностите му да формира устойчиви нагласи, модели на поведение и идентичности в традиционното общество и в съвременността.

доц. д-р Вихра Баева

БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР: ТРАДИЦИОННИ И СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ

Курсът е насочен към докторанти в областта на хуманитаристиката и социалните науки и се провежда в рамките на Центъра за обучение при БАН – вж. http://edu.bas.bg/doctorant_school/spec_courses/8_histcul/histcul.html (тема 8.5.15).

Лектор:

доц. д-р Вихра Баева

Секция „Антропология на словесните традиции”

ИЕФЕМ – БАН

vihra.baeva@iefem.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Курсът може да се провежда присъствено или онлайн.

Оценяване:

Текущо

Анотация:

Курсът представя фолклористиката като наука със собствена специфика, подходи и инструментариум и представя в обобщен вид основния корпус от знания за българския фолклор, натрупани през близо 150-годишната история на тази дисциплина у нас. Дискутират се различните концепции за фолклора и се очертават основните му характеристики, които го отличават от други културни системи. Проследява се конституирането на фолклористиката като наука в международен и български контекст и се разглежда мястото ѝ в полето на хуманитарните и социалните науки. Участиците се запознават с календарната и семейната обредност по българските земи като естествена среда на създаване и функциониране на фолклорните форми и с типологията на словесния фолклор: песни, приказки, неприказна проза и кратки жанрове, както и с някои от основните фолклорни персонажи. Разглежда се взаимодействието между християнство и фолклор. Обсъжда се спецификата на фолклорното мислене и светоусещане, отражението му в различните сфери на човешка дейност и възможностите му да формира устойчиви нагласи, модели на поведение и идентичности в традиционното общество и в съвременността.

ТемиДомашна работа
1.Що е фолклор. Специфика на фолклорното. Фолклористиката като наука и връзката ѝ с другите науки. История на фолклористиката.Есе: Фолклорът преди и сега.
2.История на българската фолклористикаРеферат: Биография и трудове на български фолклорист (по избор).
3.Що е ритуал? Календарна обредност.Реферат: Български фолклорен празник (по избор).
4.Семейна обредностРеферат: Радост Иванова. Българската фолклорна сватба (ІІ глава).
5.Видове и жанрове на словесния фолклор. Песенният фолклор и принципи на класификация на народните песни.Упражнение: Класифициране на народни песни.
6.Фолклорната проза.Упражнение: Класифициране на прозаични текстове.
7.Фолклорни персонажиРеферат Фолклорен персонаж (по избор).

Основна литература:

Георгиева, Албена. (съст.). Българска митология и фолклор. София, 2006.

Данчев, Георги, Анчо Калоянов (съст.). Христоматия по българска фолклористика. София, 1991.

Етнография на България. Т. 3. София, 1985.

Иванова, Радост. Българската фолклорна сватба. София, 1984.

Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, 1994 (2 издание); 2003 (3 издание).

Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. Съставителство и научна редакция: Минчо Георгиев Атанасов. София 2008. (2 изд. 2016).

Отченашек, Ярослав, Вихра Баева (съст.). Речник на термините от словесния фолклор. България. Прага – София, 2013.

Допълнителна литература: ще бъде посочена след отделните лекции

Извори:

Българско народно творчество в дванадесет тома. Ред. колегия: Михаил Арнаудов, Иван Бурин, Христо Вакарелски, Петър Динеков, Димитър Осинин (отг. редактор). 1961-1963.

Българска народна поезия и проза. В седем тома. Ред. колегия: Петър Динеков, Тодор Ив. Живков, Петър Караангов, Стефана Стойкова. 1981-82.

Сборник за народни умотворения, наука и книжнина / (след 1913 г.) Сборник за народни умотворения и народопис. т. 1-62.

https://liternet.bg/publish/katalog/razdeli/f_m.htm


Вихра Баева е доктор по фолклористика и доцент в секция Антропология на словесните традиции при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Автор е на монографиите Разкази за чудеса: локална традиция и личен опит (2001; 2013) и Нишката на живота: между коланчето за рожба и Богородичния пояс (2012). Съставител и редактор е (заедно с Я. Отченашек) на Речник на термините от словесния фолклор. България (2013); отговорен редактор е на сборника с фолклорни текстове Змей. Змеица. Ламя и хала (2016). Автор е на близо 50 научни публикации, както и на две научнопопулярни книги (в съавторство с Веселка Тончева) и научнопопулярни материали за 24 часа, Списание 8, сайта на Радио България и др. Чела е лекции в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в университетите в Краков, Лодз, Палермо, Прага, Братислава. Стипендиант е на Холандския институт за академични изследвания NIAS (2011) и на Националната стипендиантска програма на Словашката република (2016). Консултира различни артистични проекти, участва в телевизионни и радиопредавания.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux