Сбирката от ръкописи и старопечатни книги на чл. кор. проф. Кирил Мирчев (1902-1975) е негово лично дарение на Секцията за история на българския език в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките, на която той е патрон и дългогодишен ръководител. Сбирката включва 11 ръкописа и 2 старопечатни книги. Най-ранното ръкописно свидетелство е фрагмент от чин на изповедта в пергаментен молитвеник от XIII век. Интерес представляват два ръкописа, дело на тешовския учител и свещеник Иван Попниколов, създал Черковно цветниче (1881) и Сборник от слова на български език с гръцко писмо (края на XIX век). Част от сбирката е и Ерминия от XIX век, включваща 35 рецепти за приготвяне на багрила, лакове, позлата, а също образци с надписи на свитъци и др. Верен на своя интерес към югозападнобългарските говори, професорът, сам родом от Битоля, целенасочено е събирал свидетелства за книжовните традиции и диалектното им своеобразие. Благодарение на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от Министерството на образованието и науката на Република България, Секцията за история на българския език, съвместно с Централната библиотека на БАН, започна през 2025 г. дигитализация на сбирката на проф. Кирил Мирчев. Нейното електронно експониране е пряк резултат от изпълнението на задачата „Дигитализиране на текстове и изследвания, свързани с историята на българския език“, което ще привлече изследователски интерес от страна на утвърдени учени българисти, както и на техните студенти, докторанти и специализанти.
Сбирка на проф. Кирил Мирчев, Институт за български език, Българска академия на науките