Културен маршрут, посветен на нематериалното културно наследство на България
От 2 до 6 юли 2026 г. в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на Министерството на образованието и науката Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ) реализира нов културен маршрут – „Нематериалното културно наследство на България. Българските приноси в световните листи на НКН на ЮНЕСКО“. В него взеха участие студенти и утвърдени учени от Аржентина, Сърбия и Украйна. Програмата на маршрута започна от Националния център за нематериално културно наследство (НЦНКН) при ИЕФЕМ, където доц. д-р Ива Станоева и гл. ас. д-р Стела Ненова запознаха участниците с основни културни политики на държавата в областта на опазване на нематериалното културно наследство (НКН) – Националния регистър на НКН и Националната система „Живи човешки съкровища – България“, за чиито реализации съществена роля имат учени от института; с вписаните досега седем елемента на българското НКН в Представителната листа на ЮНЕСКО и с двете вписвания в Регистъра на добрите практики; със съхраняваната документация в НЦНКН и др.
Основна цел на културния маршрут бе да се даде възможност на чуждестранните българисти да общуват със самите носители на елементите на НКН, вписани в Представителната листа на ЮНЕСКО, да разговарят за техните умения, как са ги усвоили, как ги практикуват, как ги предават на следващите поколения. Програмата бе изготвена така, че да бъдат представени трите сфери на проявление на НКН, от които България има вписвания – изпълнителско изкуство („Бистришките баби, архаична полифония, танци и ритуали от региона Шоплука“, с. Бистрица, област София-град, 2005/2008 г.); социални обичаи, обреди и празненства („Народният празник Сурва/Сурова“, Пернишко, 2015 г.) и знания и умения, свързани с традиционните занаяти („Традицията на производство на Чипровски килими“, гр. Чипровци, 2014 г.). Първата среща на участниците бе с групата „Бистришките баби“ и с техния дългогодишен ръководител Дина Колева. Наблюдаваха старинното им многогласно пеене, изпълненията на хорà на песен. В с. Габровдол, общ. Земен, обл. Перник се срещнаха с участници в празника Сурова и с майстори, изработващи сурвакарски ликове. В гр. Чипровци не само научиха и гледаха как се тъче, но и сами седнаха в стана, хванаха нишките и тупицата, с помощта на която се получава двуликата гладка тъкан на чипровския килим.
Гостите на ИЕФЕМ се запознаха и с двете добри практики, вписани в Регистъра на ЮНЕСКО – „Народното читалище“ (2017 г.) и „Националният събор на народното творчество в Копривщица“ (2016 г.). За тях много интересна беше срещата с тази специфична българска институция – читалището, която има специално място в културния, образователния и социалния живот на местните общности. Секретарите на НЧ „Цар Борис I – 1909“ в с. Бистрица, на НЧ „Христо Ботев – 1928“ в с. Копаница, Пернишко и на НЧ „Петър Богдан – 1909“ в гр. Чипровци разказваха за многостранната си дейност по опазване на НКН – поддържането на фолклорни групи, участията в Събора в Копривщица, организирането и включването в различни събития, фестивали и др. Чуждестранните българисти наблюдаваха и изпълнения на детската фолклорна танцова група от с. Копаница, както и на женската фолклорна група и на танцовия състав от Чипровци, като накрая бяха привлечени да се хванат на хорото, за да усетят неговия ритъм.
Наред с читалището участниците в културния маршрут посетиха и се запознаха с дейността и на различни други институции (музеи, НПО, семейни фирми), полагащи усилия за опазване на НКН – Регионален исторически музей – Перник, Исторически музей – Чипровци, Сдружение „Локално наследство“ – Перник, ЕТ „Чушкарчето“ – Чипровци. Особено интересен бе случаят с музей „Сурва“ в с. Габровдол, създаден и поддържан от местната общност за опазване на маските.
Програмата на маршрута би организирана така, че чуждестранните българисти да могат да се запознаят и с други културни забележителности и религиозни храмове, емблематични за посетените селища – Минната дирекция и Средновековната крепост в Перник, Историческия хълм в Чипровци, приютяващ православен и католически храм, Шарената чешма и множеството каменни оброчни кръстове в града, местността Гушовски манастир, Чипровския манастир „Св. Иван Рилски“ и др. Така представата им за България, на нейната култура и история стана по-пълна.
По време на срещите с носители, с читалищни дейци, с музейни специалисти и експерти участниците в културния маршрут споделяха и опита на своите страни в опазването на собственото им културно наследство. Диалогът, който се получи, бе изключително ценен и всички съпричастни към културния маршрут – чуждестранни българисти, домакини по места, организатори, изразиха надежда, че Министерството на науката и образованието ще продължи реализирането на тази научна програма, за да има устойчив ефект в бъдеще.
В края на пътуването всеки един от чуждестранните гости получи сертификат за участието си в културния маршрут.
